Иисусова молитва

Иисусова молитва
11 март 2021

Господи,

Иисусе Христе,

Сине Божий,

помилуй мене грешния (грешната)!

 

КАК ДА СЕ НАУЧИМ
НА ИИСУСОВАТА МОЛИТВА

учението на мнозина учители: св. Отци и съвременни подвижници на молитвата,а преди всички на Вечния Учител
Сина Божий, Иисуса Христа.

Първият учител на Иисусовата молитвае сам нашият Господ Иисус Христос;
вторият – е нашият собствен опит;а също усърдието, старанието,прилежанието, след това е допитването до опитните
(защото трябва да имамеединодушен брат-съветник).
Св. Григорий Синаит молитвата именува Бог.
Следователно, сама молитвата ще учи молещия се, както споменава за това св. Йоан Лествичник: „Молитвата се дава на молещия се неленостно”. Св. Макарий Велики казва: „Да се молим както можем, (но често) е в нашата воля, а да се молим истинно – е дар на благодатта”.
Преподобни Исихий казва, че честата молитва става навик и се превръща в природа (привичка), и без честото призоваване на името на Иисуса Христа е невъзможно да се очисти сърцето от страсти и греховни влечения. Светите преподобни Калист и Игнатий съветват:
„Преди всички подвизи и добродетели да започваме молитвата в името на Иисуса Христа често, безпрестанно,
защото честата молитва  и нечистата молитвавъздига към чистота”. Блаженият Диадох твърди, че ако човек би призовавал колкото може по-често името Божие,то той не би падал в грях. Колко мъдри са тези опити и колко близки на сърцето тези практически наставлени на светите Отци, особено за начинаещите да вървят по пътя на молитвата!
Св. Лествичник пише: „При помрачаването на душата от нечисти помисли, с Иисусовото име побеждавай противниците, често повтаряйки Божествените думи:„Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай ме грешния”.
По-силно и успешно оръжие от това не ще намериш нито на небето, нито на земята. Св. Григорий Синаит поучава:
„Знай, че никой не може да удържи ума си сам,  та затова при нечистата мисъл по-често и многократно призовавай
името на Иисуса Христа, и помислите от само себе си ще утихнат”.
След като сме разбрали тези опитни наставления на св. Отци, стигаме до следното истинно заключение,
че главният, единствен и най-удобен начин за придобиването делата на спасението и духовното съвършенство -
е честата непрестанна молитва, колкото и тя да е немощна в началото. Сам всесилният Бог със благодатта Своя,
немощното изцеляващ и недостигащото възпълващ, ще изправи и утвърди в това дело.
Честото произнасяне на молитвата непременно ще стане навик и ще се превърне в природа, ще приведе след време ума и сърцето в нужното наставление.
Представи си при това: ако човек неотклонно би изпълнил  единствено тази Божия заповед за непрестанната молитва, то в нея само той би изпълнил всичките заповеди.
Защото ако ти непрестанно във всяко време, при всички дела и занимания би извършвал молитвата, тайно би призовавал Божественото име на Иисуса Христа, макар отначало и без душевна топлота и усърдие,
само по принуждение, и тогава ти не би имал вече време за суетни разговори, за осъждането на ближните
(особено началниците, че те устройват всичко не както желаем), за прекарване празно на времето в чувствени греховни удоволствия: всяка престъпна мисъл и греховно дело не би се обмисляла толкова плодовито, както в празния, незает с молитвата ум; всяка постъпка незабавно  би се очиствала с благодатната сила на често призоваваното име на Иисуса Христа. Честото упражняване в молитвата би отвличало душата от греховни дела
и би я привличало към съединението с Бога. Сега виждаш ли, колко важно и необходимо е количеството в молитвата.
Честото извършване на молитвата е единственият начин за придобиването на чиста и истинна непрестанна молитва.
За по-нататъшното убеждаване в необходимостта и плодотворността от честата молитва колкото е възможно по-твърдо, забележи:
1) че всяко подбуждане, всяка мисъл за молитвата е действие на Духа Светий и глас на св. Ангел - твоя Хранител.
Св. Лествичник казва:  „Който е придобил Господа, тогава Светият Дух се моли за него и в него с въздишки неизказани” (Рим. 8:26). Затова ние следва усърдно да се молим на Светия Дух да ни дарува искрено желание -да се молим, защото е казано: „Дава молитва на молещия се, и макар и нечисто в началото, но поне полагайки труд, защото, когда се потруди тялото, тогава и душата ще се смири, и сърцето ще дойде в съкрушение и умиление” (1 Цар.2:9)
2) Че името на Иисуса Христа, призовавано в молитва, крие в себе си самосъществуваща и самодействаща благотворна сила, та затова не се смущавай от нечистотата или сухотата на твоята молитва и с търпение очаквай плода от честото призоваване на името Божие.  Не слушай неопитното, несмислено внушение на суетния свят,
че уж едното макар и неотстъпно, но хладно призоваване е безполезно многословие... Не. Силата на името Божие
и честото призоваване негово ще явят своя плод на своето време...
Мнимодуховните - суемъдри философи съставят за себе си някаква наука на молението върху клатещите се основи
на естествения разум. Нужно ли е голямо учение, ум или знания, за да кажеш чистосърдечно:
„Иисусе, Сине Божий,
помилуй ме, грешния”?...
Не такива ли чести молитви е възхвалявал Сам Божественият наш Учител?
Не с тези ли немногословни, но чести молитви,  измолвани и извършвани са били чудотворствата?
Ах, християнска душо!
Бодърствай и не замлъквай в безпрестанните въззовавания на твоята молитва. Макар, че този вопъл твой би произлизал от сърце още разсеяно и напълнено наполовина със света, недостатък няма. Трябва само той (вопълът този) да се продължава, да не замлъква. И не се безпокой, от само себе си то ще се очисти от учестяването на молитвата. И тъй, след тия убеждавания, че често извършваната молитва, при цялото слабосилие е толкова мощна,
безусловно достъпна на човека и съвършено подвластна на неговата воля – реши се да изпиташ, доколкото е възможно за теб  макар и един ден в началото, да прекараш наблюдавайки себе си и честотата на молитвата тъй, че за молитвеното призоваване на името на Иисуса Христа да би било използвано много повече време в продължение на денонощието, отколкото за другите занимания, разбира се, който има време на свое разположение и това преимущество на молитвата пред делата житейски – след време непременно ще ти докаже, че този ден не е изгубен,
а придобит за спасение. Че на везните на правосъдието Божие, честата молитва натежава повече от твоите слабости и простъпки и заглажда греховете на този ден в паметната книга на твоята съвест, поставя те на степен на праведност и дарува надежда да получиш  освещаване и вечен живот.
Уединението от хората и разсейващите предмети е главното условие за внимателната и непрестанна молитва.
Обаче в случай, че е невъзможно да се възползваш от това, т. е. от уединението – безмълвието,
не бива то да те извинява за рядкото обръщане към молитвата.
Защото броят и честотата е достъпна и възможна за всекиго – и за здравия и за болния – и се подчинява на неговата воля.Убедителни примери представляват онези, които обременени със задължения, с развличащи обезателства, грижи и работа и безпокойства, винаги са призовавали
Божественото име на Иисуса Христа, и чрез това се научили и достигнали непрестанната вътрешна молитва на сърцето.  Св. патриарх Фотий се е обучил на тази свещена молитва, бидейки на патриаршеския престол. Св. Калист, преминавайки многогрижното готварско послушание, също се е научил на непрестанната Иисусова молитва.
Простосърдечният Лазар, обременен с много дела по братството, при всичките занимания е творял Иисусовата молитва и се е успокоявал. Св. Йоан Златоуст е казвал за молитвата: „Никой не бива да представя отговора,
че е невъзможно винаги да се моли заетият с житейски грижи, или не можещият да бъде в храма или поради болест, или поради отдалеченост на храма. Но навсякъде, където и да се намираме, можем да издигнем жертвеник Богу
в нашия ум чрез молитвата. И така да се молим можем и на тържищата, и пътешествайки,  и занимаващия се със занаят; навсякъде и във всяко място можем да се молим”. Ако по-решително се захванеш с четенето на молитвата,
тогава ще узнаеш, че често извършваната молитва е единственото най-бързо средство за спасение.
От честата молитва устна удобно се възлиза и към умната, а от нея и към сърдечната, откриваща царството Божие вътре в нас. Външното, то ест устното упражняване, както опитът показва и практическите деятели
на непрестанната молитва уверяват, бива така: решилите се непрестанно да призовават сладчайшето име на Иисуса Христа, или, което е същото, непрекъснато да повтарят Иисусовата молитва,  вярно, в началото изпитват затруднение
и се борят с леността, но колкото по-нататък и повече в това се упражняват, толкова по-чувствително се сродяват
с това занимание толкова, че впоследствие устата и езикът му получават такава подвижност, че вече без помощта на усилията от самосебе си неудържимо се движат и без глас да казват молитвата.
Устният първоначално, но честият молитвен вопъл, неусетно се извършва с истинния вопъл на сърцето,
задълбочава се навътре, става най-приятен, услаждайки с името Иисусово и хранейки се с него, води своя последовател към съединението с Бога. Колко силна е молитвата! Молитвата като че преражда човека:
действието й е толкова могъщо,  че никаква сила на страстта против нея не може да устои. Еп. Игнатий Брянчанинов
казва за молитвата: „Молитвата Иисусова се разделя на два вида: устна и умна. Подвижникът преминава
от устната молитва към умна от самосебе си, при условие, когато устната молитва е внимателна.
Първо трябва да се обучим на устната молитва Иисусова”. При извършването на молитвата Иисусовa е необходимо внимание – заключването на ума в думите на молитвата,
крайна неспешност при произнасянето й и съкрушение на духа. Макар, че тези условия са необходими при всяка молитва, но по-удобно се запазват и повече се изискват при извършването на молитвата Иисусова.
Молитвата Иисусова  е най-многоплодното от всичките душевни действия. Силата и достойнството на тази молитва
се заключава в най-святото име на Господа Иисуса Христа. Молитвата Иисусова трябва да се произнася твърде неспешно. След всяка молитва прави кратък отдих и с това спомагай на ума да се съсредоточава.
Произнасянето на молитвата без спиране разсейва ума. Вдишването сменяй с издишване внимателно - дишай тихо и бавно, това охранява от разсеяност. Скланяйки се към сън, твори молитвата Иисусова и заспивай с нея. Приучи се така, че събудил се от сън, първата твоя мисъл, първата твоя дума и дело да бъде молитвата. Постарай се дотолкова  да се приучиш към молитвата Иисусова, че тя да стане твоята непрестанна молитва, за което тя е много удобна по своята краткост. Св. отци са казали: „Всеки християнин, още повече монах,трябва, употребява ли храна и питие, стои ли килията или е зает с послушание, непрестанно трябва да зове: „Господи, Иисусе Христе, Сине
Божий, помилуй ме, грешния”. Новопрославеният угодник Божий, преподобни Серафим Саровски, казва:
„Монахът, който няма Иисусовата молитва, е угаснала главня”. Ще рече, по неговия свят разум,че изобщо не е монах онзи, който не се занимава с Иисусова молитва, която действително е сияела, по думите на стареца Паисий,
в древното монашество  като обедното слънце в своята сила. Но днес това го няма... Днес, - ще кажат, - старци няма!
А и откъде да се вземат, когато сега добри послушници има много малко.Св. Симеон Нови Богослов казва,
че в манастира занимаващите се с Иисусова молитва трябва да се сравняват със скъпоценни камъни и перли. Атонските старци са казали, че те са тези, които привличат върху обителите Божието благословение, и заради тях те процъфтяват в слава, богатство, мир, любов и единодушие. А другите, чуждите на творенето на молитвата,
наричат само купчина обикновени камъни. Но и такива не трябва да изпадат в униние, защото и обикновените камъни  имат своята ценност и са нужни на своите места: който не може да бъде блажената Мария, седяща винаги
при нозете на Иисуса, то нека бъде благоразумната Марта, чиито многогрижни трудове и любов Бог не е презрял,
както и на вдовицата двете лепти. Игумени и игуменки, ако забележите при себе си в обителта такива,
които се занимават с Иисусовата молитва, то на това се радвайте и с всички средства спомагайте
за достигането им на святата цел – творенето на молитвата, определяйки ги по съжителство с по-благоговейни и внимаващи над своето спасение монаси и монахини. Аввите на светите обители са длъжнни да внушават на своето
братство непременно да пребивават в творенето на Иисусовата молитва, защото за това имаме и заповед Божия:  „Бъдете будни и се молете, да не паднете в изкушение” (Лук.21:36), и Св. Дух говори чрез апостола:
„Непрестанно се молете”.
В книгата на св. Исихий Презвитер, съдържаща учението за чистотата сърдечна, ума и молитвата, е показан целият път на вътрешното духовно самообразование. Това е: вниманието, трезвението или опазването на ума,
чувството на покаяние, смирение - с една дума чистотата сърдечна, в която само и може да се въдвори Иисусовата молитва, или което е същото, Сам Господ Иисус Христос. Ако не се каем, никога няма да можем да образоваме своите душевни сили, и значи, няма да достигнем чистотата, и никога няма да видим Господа Бога, защото е казано:  „...блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога” (Мат. 5:8). Това вътрешно самообразование
на силите не може да се замени с никое друго дело: то изисква личен труд – именно: в посоченото направление.
Може би, някои ще кажат, че понизяваме, и не даваме никакво значение на светото послушание,
с което се спасява цялото монашество. Не, не подценяваме, а само вътре в него въвеждаме силата Божия, самия Христа. Нима послушанието ще претърпи някаква вреда или умаляване, когато при неговото извършване, особено на телесните трудове, ще се чете Иисусовата молитва? Напротив, тук сам човекът ще възкръсне, ще получи бодрост и сила за своето дело, и благодатта Божия, неотделимо присъща на името Христово, изливайки се осезаемо  с потоци небесна радост, ще покрие цялото общество от хора, трудещи се в делото на послушанието. Защо, например, тези, на които е възложено най-голямото отговорно задължение на управлението на човешките души, да не внушават на своите братя или сестри, когато те, по делото на манастирското послушание, отиват по делата си, по време на работите, каквито и да бъдат те, всеки, който се труди, да чете тайно наум Иисусовата молитва? Нали е ясно за всекиго, че това е лесно, и възможно, и душеспасително. Казват: днес молитвата е невъзможна, възможно това е било в предишните времена, когато е имало много светии!... Затова именно тогава и е имало множество свети угодници Божии, че молитвеното упражнение е било при тях главно,  същественото дело, както това можем видим в творенията на стареца Паисий Величковски. Днес е обрасло с тръни, с негодна трева, т. е. със суета това най-свещено дело, та затова оскъдняли са и светите отци. Еп. Игнатий казва: „Непрестанната молитва не може да бъде достояние на новоначалния монах, но, за да стане способен в свое време на непрестанна молитва, той трябва да се приучи към честата молитва. Ако у теб има останало и най-краткото свободно време, не го убивай в празност, употреби го да се упражняваш в молитвата. Който не се приучи към честата вниквайки с ума във всяка дума,
молитва, той никога няма да получи непрестанната. Непрестанната молитва  е дар Божий, даряван от Бога
„на изпитания във вярност раби Негов слуга”.
Желаещия безукорно
да се заеме с молитвата Иисусова, еп. Игнатий съветва да проверява себе си с четенето на светоотеческите писания,
ученията, които са събрани в Добротолюбието, предимно в 5-тия том на руското издание на еп. Теофан Затворник.
А що се касае до нашия възглед, то ще бъде достатъчно да се ограничим с тази наша малка брошурка, в която както казахме в предговора, е събрано от многото светоотечески творения и съвременни подвижници всичко най-необходимо за това, да се научим на Иисусовата молитва. Има хубави сборници за молитвата, но там се говори за общата молитва, а ние сме събрали предимно за молитвата Иисусова, която смирения вършител води  по най-краткия път в светите горни обители, каквито много, много има у Небесния Отец.

В дните на Великия пост Църквата тържествено отбелязва два празника на Божията Майка: Благовещение (25 март) и Празникът на Богородичния Акатист, който се чества в събота преди Неделя пета от Великия пост и е посветен на застъпничеството на Пресвета Богородица.

прочети още

Преподобни Серафим Саровски обичал да казва за Богородичното правило следното: "С тази молитва никога няма да погинем, в морето няма да потънем, в огъня няма да изгорим." "Богородице Дево, радвай се! Благодатна Мария, Господ е с Теб! Благословена си Ти между жените и благословен е плодът на Твоята утроба, защото си родила Спасителя на нашите души!"

прочети още

С църковния календар може да си помогнете да изберете най-подходящата икона според името на човека, датата на раждане или празника. Предоставяме Ви календара от Св. Синод на Българската православна църква - Българска патриаршия.

прочети още

В тази статия Вие ще откриете правилното отношение към иконата. Подходящи поводи. Как да изберете икона? Как се подарява икона? Къде се поставя иконата? Кой на кого може да подари икона?

прочети още

"Ако за слепеца е бедствие да не може да види слънцето, то колко голямо бедствие е за християнина да не се моли непрестанно и да не допуска чрез молитвата в душата си Христовата светлина" (св. Йоан Златоуст).

прочети още